Д-р Иван Селимински е български възрожденски просветен, обществен и политически деец, участник в националноосвободителното движение и църковно-националните борби, учен и лекар, дарител за народна просвета.

Роден е на 24.12.1799 г. в стария квартал на Сливен „Клуцохор”. Детството на Селимински е нерадостно. Домашното си възпитание в строго религиозен дух получава в дома на дядо си и баба си. Баща му е убит една година след неговото раждане, а през 1813 година умират майка му и роднините му от чума. Учи в килийно училище в родния си град, а по-късно в най-прочутата за времето си гръцка гимназия в град Кидония, в която се изучават философия, богословие, физика, математика.

Един от най-просветените българи през Възраждането. Участва в гръцкото въстание през 1821-1823 г. На 26.10.1825 г. Селимински пристига в родния си град, тържествено посрещнат от съгражданите си. Открива първото елино-българско класно училище (по това време в града има 5 гръцки училища). Благодарение на добрата си подготовка въвежда нови предмети: писане и четене на български език, българска история и география, естествознание и математика. Като учител привлича ученици не само от Сливен, но и от Шумен, Карнобат, Стара Загора. Новото училище представлява етап в развитието на българското просветно дело.

Селимински е първият българин революционер-демократ, който полага основите на първата българска тайна организация за подготовката на масово военно въстание срещу турската държава. Огранизира сливенци за участие в Руско-Турската война от 1828-1929 г. След войната се превръща в ръководител, просветител и будител на българските емигранти в Румъния. През 1828-1829 г. е и главен учител и директор на Гръцкото училище в Пловдив.

През 1840 година се записва в Атинския университет да учи медицина. По-късно заминава за Флоренция, където учи и практикува в голяма градска болница. През 1845 г. получава документ за медик-хирург в медицинската школа в Сиена - област Тоскана. По време на Кримската война организира доброволчески български отряд.

Умира на 21.08.1867 г. в един румънски манастир около Галац. Имуществото си, което включва и ценни съчинения в областта на философията, историята, социологията и медицината, той завещава в полза на просветното дело. Със средства от фонд "Д-р Иван Селимински" Българската добродетелна дружина издържа студенти в европейски университети.

Трето основно училище с гордост носи името на народния будител, учения българин и самоотвержен сливенски гражданин д-р Иван Селимински.

От един консулски билет се вижда, че Селимински е бил висок, очи кафени, нос прав, лице кръгло и вече със спъстрена коса към 1846 г.

Според дядо Нойко той бил хубавеляк и весело настроен. Като всеки сливенец обичал шегите и в докторията си упражнявал два метода: един за болни "гевезета", с които се отнасял "алафранга", т.е. прилагал за болестите им най-модерната медицина, а българите съветвал да не харчат парите си на вятъра там, дето може и с бабино лекуване. "С една дума той беше бомбашка чиляк"...

Когато през 1865 г. Селимински отпечатва своето "Духовно завещание", не забравя родния си град. Той се разпорежда след смъртта му неговите ръкописни съчинения да се изпратят в Сливен, а от наличните му средства да се учреди стипендия за ученолюбив младеж. В последното си завещание от 1866 г. Селимински изказва желание библиотеката му да се изпрати в Сливен, както и хирургическите инструменти, за да послужат на бъдещия лекар-българин.

По-голямата част от завещанието е изпълнена. В Сливен пристигат библиотеката и хирургическите инструменти на Селимински. През 1872 г. Сливенската община изпраща да се учи в чужбина Петър Иванов Данчов - първият стипендиант на Селимински.

За наше голямо съжаление, с опожаряването на центъра на Сливен по време на Освободителната война, е унищожено всичко, изпратено от Браила. Затова днес в родния град на Селимински има много малко оригинални неща, свързани с този голям деец.

... Постепенно името на Селимински става по-широко известно. За това допринася обстоятелството, че през 1909 г. едно от още непостроените начални училища, по-сетне наречено Трета прогимназия, получава името "Д-р Иван Селимински". През 1915 г. една улица в близост до него също се наименува на видния възрожденец. Ежегодно делото на Селимински се отбелязва чрез манифестациите в деня на народните будители и патронния празник на Трета прогимназия. С интерес са посрещнати всички книги и статии, посветени на забележителния сливенец. Когато през 1935 г. се открива паметникът на Хаджи Димитър, на бюста на Селимински е отредено най-почетното място - вдясно на лицевата страна.