Suspendisse interdum consectetur libero id. Fermentum leo vel orci porta non. Euismod viverra nibh cras pulvinar suspen.

Химн на училището

Текст: Петя Александрова
Музика: Хайгашод Агасян
  • 1. Някога, някога в стария град,
    там, дето вятър ечи под скалите планински,
    раснал във робство възторжен и млад,
    жаден за знания нови - Иван Селимински.
  • Бродил години немил и недраг,
    ала тъгувал за Сливен под свода чужбински.
    Искал на своите в робския мрак
    с ум и сърце да помогне Иван Селимински.
  • Припев:
    Училище вековно, на мъдростта си храм,
    ти знания ни даваш, и пориви, и плам,
    ти пръскаш любородни в душата ни искри,
    тъй както Селимински в завета повели!
  • 2. Лекар и учен бил той, философ,
    но не забравил за миг своя корен същински.
    Нека, потомци, да помним с любов
    Първоучителя - доктор Иван Селимински!
  • Припев:
    Училище вековно, на мъдростта си храм,
    ти знания ни даваш, и пориви, и плам,
    ти пръскаш любородни в душата ни искри,
    тъй както Селимински в завета повели!
Химн на училището

 

Химнът е създаден през 2007 година в процеса на подготовката за честване на 100 - годишния юбилей на училището. Дейността по реализиране на идеята се ръководи от комисия в състав: Димитър Маринов, Тодор Стоянов и Петя Дунчева.

Писането на текст за химн е висш пилотаж в небето на поезията. "Признавам си, че твърде лекомислено, без да се колебая, приех тази покана да направя текста за химна на любимото ми училище в Сливен. Не се замислих нито за миг какви затруднения могат да възникнат. Сега вече мога да кажа на всекиго, който се интересува или се кани да поеме такава задача, че работата никак не е лесна. То е висш пилотаж в небето на поезията. За три-четири строфи може да се хвърли труд колкото за една стихосбирка. Работата е там, че има много изисквания. Трябва да е достоверно, тоест - да има пълно покритие с историческата истина за човека (или за събитието), не може да се доизмислят разни неща. Трябва да е лаконично, да се избегнат езиковите щампи и фалшивата патетика, да няма баналности, пълнеж, сложни метафори и трудни стилистични фигури... Никакъв обратен словоред и по възможност - никакво насилие над думите.

Задължително трябва да се огледа текста да не би вътре да се е промъкнала дума, която не се вписва в това време, твърде "модерна" или пък чуждица... Трябва да е бодро, отривисто, жизнерадостно. И когато всичко това уж е готово и напълно подходящо, може да се окаже, че по никакъв начин не приляга към музиката, звучаща в ушите на композитора, поел същата задача. И това е нормално, особено като става дума за хора, които не работят непрекъснато заедно, както е случаят с мен и Хайго.

Тук му е мястото да кажа, че Хайгашод е изключителен човек и творец. Преживяването си струваше дори само заради това, че прекарах на няколко пъти по няколко часа в дома му, наслаждавайки се на една блажена за мен ситуация - да гледам, да слушам и да участвам в сътворяването на нещо ново и красиво. Хайго е неописуемо вдъхновяващ човек. Блазе на тези, които работят по-често с него! Те навярно нямат никакви творчески кризи и препънки, защото Хайго е като извор с жива вода! Без неговата сърдечност, деликатност и бликаща енергия, без неговия крилат талант тези думички нямаше да получат живот и блясък. Хайго, обичам те! Звънни ми веднага, ако решиш да правиш химн, и посред нощ ще скоча да помагам!"

Петя Александрова
26.10.2009 г.

"Изпитах огромно удоволствие да напиша музиката по прекрасните стихове на Петя Александрова за патрона на Трето училище. Създадох я с много любов и преклонение пред живота и делото на д-р Иван Селимински. Почувствах огромна отговорност пред всички, които тачат паметта на великия учен, философ, първоучител. Радвам се, че химнът се харесва на децата и те го пеят с удоволствие на всеки празник. Той е тържествен и същевременно със съвременно звучене, близък до детското светоусещане.

Преди около месец пътувах до нос Калиакра. Спряха ме широко усмихнати хора - семейство, чието дете е учило в Трето училище. Споделиха радостта си от срещата ни. Беше трогателно! Почувствах огромна топлота в душата си. На толкова километри от Сливен да чуя такива сърдечни и мили думи от хора, които ме поздравяваха за това, че съм композирал музиката на химна.

Процесът на създаването му беше изключително приятно изживяване. Гостоприемството на преподавателите; вниманието, с което ме ограждаха при всяка среща; идеите, които се раждаха от съвместната ни работа - всичко това ме вдъхнови за творческите ми търсения."

Хайгашод Агасян
21.10.2009 г.